Maketo's Blog

МАКЕДОНСКАТА

ЕМИГРАЦИЯ

В

СЕВЕРНА АМЕРИКА

И

БОРБАТА ЗА НЕЗАВИСИМА

МАКЕДОНИЯ

(1943-1945)

Първото голямо изселване на население от Македония е засвидетелствано непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание.[1] Емигрират предимно хора от Битолския вилает[2] , които са непосредствени участници във въстаническите действия или техни близки. Примерът им е последван и от население от Егейска Македония [3] . В следващите десетина години, до 1915 год., се наблюдава един постоянен изселнически поток, чиято сила намалява след Първата световна война. Това се дължи на редицата ограничителни закони приети в САЩ през 20-те години, които определят квота на количеството емигранти, които могат пребивават в страната. [4] Причините за изселването не били само икономически и политически, а също така и гоненията на етническа основа, които се засилили особено след Междусъюзническата война, когато голяма част от македонските земи били поделени между Сърбия и Гърция.[5] По-голяма част от емигрантите се насочвали предимно към Ню Йорк, който бил основният пункт за проверка и приемане на емигрантите. Други емигрантски центрове били индустриалният град Сиракюз, Олбани, Рочестер и др.[6] От Ню Йорк българските емигранти се отправят на запад, където създават многобройни колонии-предимно в Пенсилвания (Фарел, Джанстаун), Охайо (Синсинати), Минесота (Минеаполис, Сент Пол), Индиана (Форд Уейн, Гери, Хямонд, Индианополис). Част от тях се отправят на север към Онтарио (Торонто) и Квебек, а по-късна достигат до Калифорния (Лос Анжелес, Сан Франсиско, Бейкърсвил, Санта Моника), Илинойс (Гранит Сити, Мадисон, Сент Луис).[7] Един от основните поминаци на емигрантите от Македония била работата по прокарването на пътища, по строежа на ЖП линии, работа по мините, фабриките, главно във стоманодобивната индустрия. Още от рано обаче започват да се отделят различни занаятчии. Създават се първите български заведения, като фурни, кафенета, гостилници, хотели, ресторанти, бакалници, млекарници, бензиностанции, книжарници, печатници. Те били свързани и със занаята, който новодошлите владеят-кожухарство, обущарство, дюлгерство, дърводелство, кожарство, бръснарство, часовникарство и пр. Постепенно се увеличавал броят на представителите на т.нар. свободни професии-лекари, зъболекари, адвокати, инженери, музиканти, художници, фотографи, писатели, журналисти и т.н. Някои от бежанците се занимавали и с фермерство.[8]

Изселническият поток продължава и през 30-те години с постоянна тенденция, без резки аномалии. Засилване на емиграцията се наблюдава едва след Втората световна война и то предимно от Егейска Македония. Тази изселническа вълна била в резултат на гражданската война в Гърция (1945-1949).

Изселниците, дошли в САЩ преди Втората световна война, и то най-вече тези първи емигранти от периода до 1918 год. оказали най-силно влияние при оформянето на македонската емигрантска политическа мисъл. Едни от първите организации създадени от македоно-българските бежанци били с благотворителна цел[9] , като успоредно с тях в първите десетилетия на 20 век се създали и множество социалистически групи[10] , както и някои формации, който по-скоро впечатлявали с идеите си, отколкото с реално въздействие върху масите.[11] До голяма степен политическия опит придобит от тези дружества и обществени организации, помогнали за създаването на Македонската патриотична организация (МПО)

Основите на МПО били положени от няколко обществени организации. През 11.1921год. било създадено, във Форд Уейн, Костурско благотворително братство. По същото време е учредено Прилепско патриотично дружество в гр. Стилтън под ръководството на председателя на Македоно-български централен комитет (МБЦК) отец Давид Наков[12] . В кр. на 1921год. възниква и Македоно-българското братство “Прилеп” в щата Охайо. В нач. на 1922год. е основана и Македонската патриотична организация “Пирин”. През 04.1922год. са положени основите на Македонската патриотична организация “Независимост” в щата Пенсилвания. На 07.05.1922год. била учредена Патриотичната организация “Татковина” в Детройт, Мичиган. Подобни организации били основани в Илинойс, Индиана, в Торонто, Онтарио, в Спрингфилд, Охайо, в Индианаполис, Индиана, в Джанстаун, Пенсилвания, в Акрон, Охайо, в Кентън, Охайо.[13] . Македонските българи в Ню Йорк създават братството “Илинден”. В гр. Ленсинг, Мичиган, започва работа организацията “Балкански край”[14] . През 1924г. в Гранит Сити, започва своето съществование и една от най-дейните организации на Съюза на МПО-“Бащин край”. Успоредно с нея през същата година се основава патриотична организация и в Лореин, Охайо. По-късно се съставят подобни обединения и в Кливлънд, в Менсфилд, в Синсинати, в Елвуд, Пенсилвания, в Гери, Индиана.[15] Обстоятелствата в Македония и новите реалности в национално-освободителното движение на македонските българи, наложили създаването на единна емигрантска организация, чиято дейност да бъде насочена към финансово и политическо подпомагане на революционната дейност. Въпреки различията във възгледите, оформили се по някои въпроси[16] през втората половина на 1922год. временните ръководства на местните патриотични организации се споразумяват за провеждането на общ конгрес и за създаването на единен съюз. Така се оформя група под ръководството на Лазар Киселинчев със задача да разработи проектоустав на организацията. Около средата на септември 1922год. документът е готов. На Учредителния конгрес (домакин е Костурското братство във Форд Уейн, Индиана), който се провежда през октомври същата година, се обсъждат редица въпроси както от организационен , така и от политически характер. Широко се дискутират и

задачите на новия съюз. В дебатите надделява становището за “Свободна и независима Македония”, в рамките на която българите ще имат равни права с всички останали националности, а не както досега-да бъдат подтискани и малтретирани за проявата на своите национални чувства.[17] Решено е новата организация да се казва “Съюз на македонските политически организации в Съединените щати и Канада” (съкратено М.П.О.). Избран е и ръководен орган в лицето на Централен комитет, който се състои от 5 члена, който е натоварен предимно с представителни функции.[18] За популяризирането на идеите на основателите на съюза съществена роля изиграва редовното отпечатване на съюзния печатен орган-“Македонска трибуна”. Нарастващата популярност на съюза се отразява и в новооткритите през 30-те години политически клонове, който бързо се интегрират в структурата на организацията. Сред по-популярните от тях са съюзните центрове в Хямонт, Индиана, Елвуд Сити, Пенсилвания, Джексън, Мичиган, Сент Луис, Мизури, Лос Анджелис, Калифорния, и др. Основават се клонове и в Австралия-в Бриджтаун, в Шепартон и в Мелбърн.[19]

След превратът от 19.05.1934год. правителството на Кимон Георгиев забранява дейността на ВМРО. Новият режим разпуска и “Съюзът на македонските братства” със седалище в София. Репресии били приложени дори и срещу илинденските организации на ветераните от 1903г. При новосъздалите се обстоятелства ЦК на МПО осъзнава, че организацията на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия вече била единствения легален политически представител на движението за освобождение на Македония.[20] Този статут на МПО не се променя до началото на Втората световна война.

На 01.03.1941год. Б. Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт и фактически влиза във войната. На 19 и 20. 04. 1941год. Втора и Пета българска армия навлизат във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Българската емиграция възприема тези действия като дългоочаквано освобождение на населението в Македония. От друга страна Великите сили не одобряват промяната в статуквото. Съветският съюз декларира че положението на Балканите не спомага за заздравяване на мира, а води по-скоро към разширяване на войната. Великобритания прекъсва дипломатическите си отношения с България, а САЩ определят действията на българското правителство и армия като агресия. В създалата се обстановка МПО разбират, че Великите сили за пореден път не желаят да извършат мирна ревизия на Ньойския договор.[21] Това отношение на западните държави и САЩ към България до голяма степен възпрепятства дейността на МПО, която до 1943год. се заключава предимно до пропагандиране и популяризиране на дейността на българската администрация в Македония. В тази насока дейците на МПО имат значителен успех- разпространяват се сведения за благоустройствената дейност разгърната в Македония и Беломорска Тракия от българската емиграция; за богатия културен живот; за възстановяването на насилствено разрушените български просветно-културни институции и дружества и пр. Емиграцията в Америка прави постъпки пред българската царска легация във Вашингтон за изпращане на помощи за населението във Вардарска Македония.[22]

Освен популяризаторската дейност, в МПО се наблюдава и известна промяна в тактиката. До 1941год. под влияние на радикалните възгледи на Ив. Михайлов МПО демонстрира отрицателно отношение към политиката на българските правителства по Македонския въпрос като цяло. Признаци на корекция в тази позиция се наблюдават още преди 03.1941год. ЦК на МПО преценява, че въпреки всичко официална София единствена проявява грижа към съдбата на българите във Вардарска Македония. Голямо значение за тази преориентация имала и правителствената промяна в София, а именно новият кабинет на Б. Филов, който заменил правителството на Г. Кьосеиванов.[23]

С обявяването на война на САЩ и Великобритания от страна на България бил сложен край на пропагандаторската дейност на МПО. Българският народ бил поставен в условия на война със страната, чиито интереси членовете на МПО били длъжни да защитават като тяхно второ отечество. Българската патриотична емиграция в Америка на практика била елиминирана като фактор, работещ в полза на справедливата национална кауза.[24]

Възможност за излизане от изолацията МПО получава едва през 1943год, когато настъпва преломът във Втората световна война. Подобни тенденции се наблюдават още през 1942 год. , но ЦК на МПО предпочита да следва досегашните си приоритети. От 07-08. 1943год. интересът на цензурата в САЩ към печатните издания на МПО рязко намалява, въпреки че правилата за военновременната обстановка остават в сила до края на войната. МПО се възползва от положението и започва отново пропагандаторската си дейност.[25]

На ХХІІ конгрес на МПО проведен на 05-06.09.1943 год. в Синсинати Охайо е отправена молба към държавния секретар Кордел Хъл с настояването след войната Македония да запази своята цялост и по възможност да бъде окупирана от американски войски, които да осигурят мира и спокойствието в областта докато се вземе политическо решение за съдбата на Македония.[26] Сред дейците на МПО бил широко дискутиран и въпросът за преориентацията на България и включването й на страната на Антихитлеристката коалиция. Смъртта на Борис ІІІ, който работел в тази насока е възприета като пречка в осъществяването на преориентацията на България. [27]

На 23.04.1944год. в Акрон, Охайо се свиква специален македонски народен събор. На него трябвало да се разгледат въпросите за Македония след войната. Било взето решение, че за омиротворяването на Балканите е нужна свободна и независима Македония, т.е. дейците на МПО се обявяват открито против присъединяването на Македония към Титова Югославия. Били изказани и предложения за провеждането на плебисцит сред българите в Македония, с цел да им се даде възможност за самоопределение. [28]

По време и непосредствено след Втората световна война действат Всеславянски фронтове и организации с леви тенденции. Различните структури били обединени в основания “Всеславянски антифашистки фронт”. В него членуват много македонски българи, привърженици на левите политически идеи. По известни сред тях са Г. Пирински, Паулина Клопака и др. През пролетта на 1941год. бил създаден и Славянският комитет за демокрация, в който членуват множество българи. По същото време бил организиран и Комитет на южнославянските американци. Сред членовете му били В. Шаренков, См. Войданов и др. През 1944год. патриотично настроени българи се опитват да изградят един надпартиен фронт, който да работи за интересите на всички българи. Негов инициатор бил Недко Иванов от Детройт, Мичиган. Организацията получила името Американо-българска лига. Една от първите й задачи била защита на България срещу нападки от сръбска и гръцка страна за извършени злодеяния от българските власти по време на войната. За целта били обнародвани статии във в. “Народен глас” или били издавани книги като например “Истината за България”[29]

През есента на 1944год. на Балканите се разиграват драматични събития. През август 1944 год. Румъния капитулира, а съветската армия е на северната граница на България и СССР обявява война на София. Комунистите се възползват от създалата се ситуация и завземат властта. България получава възможност да се включи в заключителния етап на войната срещу Германия. МПО и политическата емиграция посрещат тази промяна с надеждата за справедливо решаване на македонския въпрос. Възникват и големи очаквания, че приносът, който българските въоръжени сили ще окажат при разгрома на германската армия, ще повлияе положително върху следвоенните позиции на САЩ, Англия и СССР по македонския въпрос. МПО започва популяризиране на заслугите на българския народ за разгрома на фашизма. Дейците в Америка се надяват, че България ще отнеме претенциите на ЮКП за монополното право сама да решава проблемите свързани с Македония.[30]

Въпреки това привидно подобряване на положението в Македония и излизането на България от международната изолация надеждите се оказват излъгани. Политиката на ЮКП и БРП (к) в края на войната и в следвоенните години предизвиква нова емигрантска вълна от българските етнически предели. Първите бегълци, предимно българи от Вардарска Македония тръгват още през зимата на 1945год. Това са хора недоволни от политиката на ЮКП и Тито за насилствено налагане на македонската нация. Подобна била и ситуацията в Пиринска Македония, където разгръщала дейността си БРП (к).

Независимо от конкретните поводи за бягството от родината , българските емигранти били обединени от една обща идея-нежелание да се примирят със обстановката в Македония и вечното отлагане на решаването на Македонския въпрос. Действията на управляващите среди в държавите в чиито предели попадали различните части на Македония били една от основните причини за бежанските вълни. Това важи за целият период в първата половина на ХХ в. До 1944год. България все още представлява обежище за бегълците от Македония, наред с Америка, Канада и Австралия. След завземането на властта от комунистите този най-близък остров на спасението бил вече загубен и българските емигранти отново отправят погледа си към далечната Америка. Нещо повече, след 1944год. се наблюдава и емигрантска вълна от пределите на самата България, а именно от Пиринския дял на Македония. Въпреки несгодите преживени в отечеството, или именно поради тях, българската емиграция не престава да работи по един или друг начин за разрешаването на този болезнен за всички българи въпрос- съдбата на Македония. Нещо, от което се отказват много българи останали в родните си места.

Протестантската пропаганда в българските земи възниква през 20-30-те години на XIX век и се развива, в момент когато национално-политическата и духовна еманципация сред българското население навлиза в своята решителна фаза. По този начин тя освен че спомага за навлизането на протестантството като религия в българските земи, оказва и значим принос за духовното въздигане, възпитанието 1 и за последващото национално освобождение на българите. А в трудните години на след освобождеската ни действителност протестантските мисии са едни от решаващите фактори които спомагат за утвърждаването на модерните за времето си идеи в образованието, религиозната култура, в просветата и икономическата област на новосформираната държава. Потвърждение за приноса им в развитието на българската народност в този период намираме в многоброините периодични издания, издавани от различните протестантски мисии. 2-Зорница-предназначени за всички възрастови слоеве от населението. Показателно за значимостта на протестантството по българските земи от това време са и редица сборници, представящи в хронологичен план навлизането на тази религия в ежедневието на българина. 3 Тази тематика се разглежда с внимание и от професионалните историци от по-ново време. 4.Генов..

Протестанската пропаганда в българските земи не се осъществява стихийно, а организирано и целенасочено.В съответствие с възприетите от Американския съвет 5 правила, първите мисионери вдадена страна получаваха за задача да се запознаят с обстановката на място, след което пристъпваха към откриване на съответната мисия.Подобен метод за начало на библейската работа бе използван и от други представители на мисионерски мисии, като например Британското библейско дружество 6. Обикновенно след като евангелското дело в даден район укрепваше достатъчно в даден регион, а броя на евангелските църкви и общества нарастваше, тогава се пристъпваше към създаване на съюз, като всяка година представителите на отделни евангелски църкви и общества се събираха на годишно общо събрание и обменяха опит, дискутираха теоретични проблеми на евангелското дело, разработваха общи насоки за работа през следващата година.От чисто организационна гледна точка това означаваше,че мисионерската дейност в Европейския Югоизток и в частност в българските земи също премина през няколко основни етапа.

Повечето изследователи отнасят първите целенасочени действия на американските мисионери в Тракия и Мизия към 50-те години на XIX век.

В публикациите на редица историографи в по-ново време убедително отнасят първите контакти на протестантските мисионери с тогавашното българско общество в началото и към края на третото десетилетие на XIX век(7).В този смисъл би могло да се приеме,че първият етап в развитието на българо-американските духовни контакти започва в края на второто десетилетие на XIX век (1818-19) и продължава до към 1858.В рамките на този период Американския съвет открива свои мисии в Смирна, Константинопол и в Гърция, като по различни поводи работещите там мисионери започнаха да натрупват информация и за българското население(8). Вторият етап от развитието на протестантската пропаганда започва през 1858 г. и завършва през 1875г.За началната граница на този етап всички автори приемат,че откриването на мисионерската станция в Одрин (16 юли 1858 г.). Що се отнася до горната граница на етапа,в научната литература се срещат различни становища (9). Най-сполучливо би било границата на втория етап да се постави именно 1875 г.,когато на специално свикано в Самоков събрание (от 16 до 19 юли 1875г.) се учредява Българското евангелско дружество. Третият етап започва след 1875 г. и продължава да първите няколко десетилетия на XX век.

През 20-те и 30-те години на XIX век бяха създадени първите американски станции в Константинопол и в Смирна.В тях бяха внесени печатни бази,които изиграха решаваща роля за пропагандирането на протестантсвото както сред гърците и арменците,така и сред българското население.Именно възоснова на внесената печатарска техника се поставя началото на пропагандата сред българите.Към 1840г. 37% от издаваната на новобългарски език книжнина се печаташе в станцията в Смирна(10).

За първи път Библията беше преведена и издадена на новобългарски език благодарение на инициативата на Американската мисия в Смирна и на нейните членове.Преминавайки през различни перипетии за пръв път първият цялостен превод публикуван беше на Петър Сапунов от 1828 г. благодарение на дейците на Британското библейско дружество. Едва през 1840 г. тази трудна задача бе изпълнена успешно от Неофит Рилски,който през 1840 г. преведе успешно и беше публикувана в пълния си обем Новият завет на новобългарски език.Осъществяването на този проект накара протестантските мисионери да се замислят и върху продължаване на издателското дело на книжнина на новобългарски език. Съществена помощ на мисионерите получи Константин Фотинов при публикуването си на списание “Любословие”(1848 г.). Сред заслугите на протестантската станция в Смирна за развитието на българското книгопечатане беше реализирането и на един съвместен англо-американски проект,свързан с превеждането и издаването на български език на популярни евангелски брошури.Крайният резултат от този проект се изрази в няколко книги,издадени в печатницата на станцията в Смирна,сред които се открояваха преводите на Ботьо Петков “Нещо за безграмотните человеци” (1843 г.) и “Психология или душесловие за учение на децата” (1844 г.).От голямо значение за ползотворната работа на протестантските мисии в България през това време,имаше обстоятелството,че се сблъскаха с тогавашния интелектуален елит на българската нация.

Първият досег на мисионерите в Цариград с българите във вътрешността на земите им се осъществи през пролетта на 1834 г.,когато двама американски мисионери предприеха продължителна обиколка през Македония и Одринска Тракия.Една от целите на тази мисия бе да се издирят подходящи младежи,които да бъдат изпратени в протестантското училище на остров Малта.Там те трябваше усилено да се подготвят за самостоятелна пастирска дейност сред своите сънародници.При проповядването на евангелистките идеи американските мисионери залагаха на индивидуалния подход и последователността в своите действия.Навсякъде,откъдето минеха се опитваха да спечелят отначало по-образованите българи (учители и ученици,грамотни търговци и занаятчии).Посещаваха кафенетата,седмичните пазари,чаршиите и панаирите,като търсеха контакти с хората там,където прекарваха обичайно свободното си време.В градовете, където резидираха мисионерите често канеха гости в домовете си и с часове им разказваха за Америка или пък демонстрираха “чудесата” на модерната цивилизация-шевна машина, глобус,телескоп и други подобни предмети.

Съществена роля за подобряването на работата сред местното население изиграваха и годишните събрания на мисионерите в Европейска Турция. В хода на събранията американските проповедници разменяха опит, споделяха проблемите си, разменяха вести за случки и събития от ежедневието на народите в Османската империя.

Първите осезаеми резултати в разпространението на евангелистките идеи постигнаха в малки и отдалечени от големите градове, селища като Банско, Панагюрище и Струмица.

Още с първите си стъпки за по-трайно установяване в българските земи протестантските мисионери се възползваха от натрупания опит в Османската империя и успоредно с откриването на своите регионални станции те пристъпиха към създаване на училища.Началото беше поставено през октомври 1860 г. с откриване на мъжкото училище в Пловдив. Бяха създадени и вечерни училища, девически училища,както и прочутия Робърт колеж в Цариград.Към отбелязаните видове училища трябва да се отбележат т.нар. вечерни и неделни училища,които американците откриваха още преди Освобождението. Откриха се и редица протестантски училища.Сред образователните инициативи на американските мисионери внимание заслужава и идеята да се организират летни библейски училища,които станаха реалност в първите години на следосвобожденската действителност. В края на XIX век постепенно тяхната значимост започна да намалява,вследствие на общото развитие на просветното дело в Княжество България. Тази тенденция не остана оценена от протестантските мисионери в частност и за протестантските мисии.За това още през 40-те години на XIX век на подетата инициатива за мащабно навлизане на евангелизма в българските земи вниманието беше отделено на печатната пропаганда. Не случайно първото публикуване на Библията в пълният й текст на новобългарски език беше осъществено със съдействието на мисионерската печатница в Цариград през 1870 г.

Разпространяването на евангелистките печатни произведения по българските земи се натъкваше нееднократно на понякога ожесточена съпротива от страна на православните,като на места се стигаше до открити стълкновения.”Ако спорът между православието и протестанството се решаваше в открит богословски диспут, българските свещеници не бяха конкурентноспособни на американските мисионери”(11). Ниската религиозна култура на православното духовенство и християнската безпросветност на българина подтикнаха мисионерите с още по-голяма жар да печатат и разпространяват евангелистки текстове в българските земи.Бяха издадени редица брошури,като сред най-търсените от тях се открояваха “Първа стъпка на пътя за спасението”,”Во всекий дом една църква или домашно богослужение”,”Кръстът Христов”,”За спасението”.

Нарасналата пропаганда дейност на евангелиститките проповедници, закономерно доведе до отпечатването на някои научни трудове като “Речник на Свещеното Писание”,”Тълкуване на Новия Завет” в три тома, осъществени през 80-те и 90-те години на XIX век от Д-р Елайас Ригс.

По същото време мисионерите и техните по-близки последователи измежду българите се заеха да превеждат от английски език и някои от най-популярните учебници и пособия като “Практическа алгебра” на Гринлиф,”Кратки начяла от нравствена философия ” на Уейлънд и др.

С което американците постепенно включиха в издателските си планове и заглавия с чисто светско съдържание за популяризация на евангелизма сред възрожденските българи,наред с печатната пропаганда известна роля изигра дебата “за” и “против” действията на протестантските мисионери.

За силата на възникналите разногласия са публикувани от евангелистите редица брошури и диплянки(12).

Успоредно с въпросните противоречия мисионерите се стараят

да използват всяка една възможност за спечелване на българските симпатии на тяхна страна.Така например в края на 1860г., когато българския църковен въпрос се усложни,Иларион Макариополски открито отправяше призиви,че “по-напред ще стане протестантин,нежели да остане под гръцка йерархия”(13).След Освобождението част от издателската програма на протестантите започна да се реализира в Самоков покрай утвърждаването му като най-реномираното в края на XIX век средище на американското мисионерско образование в българските земи.Именно в този град продължи и след Освобождението да се печати и прословутото списание “Зорница”(14). Именно в това издание бяха публикувани материали, водещата идея на които беше личната и народната свобода.

Неслучайно бяха публикувани непосредствено преди Априлското въстание, с което показаха по един тактичен начин отношението си към националноосвободителните борби на българите.Показателно за осведомеността на американските мисионери относно предстоящите въстанически действия бе,че те решиха да отложат редовното си годишно събрание,което трябваше да се проведе в Русе през месец април.Съпричастността на мисионерите към освободителната кауза на българския народ пролича още по-ясно по време на самото въстание и след неговото потушаване. Получавайки редовни известия от въстаническите райони,списвани по това време в Цариград-списание”Зорница”, непрестанно информираше международната общественост за случващите се събития. Повечето мисионери се включиха активно в събирането на помощи за пострадалото българско население.Някои от по-опитните проповедници лично посетиха районите на въстанието и на място,съдействаха за възстановяване на нормалния ритъм на живот. Показателно за съпричастността на евангелистките мисионери е ролята им в организирането на международна анкетна комисия с участието на секретаря на Американската легация в Турция Юджийн Скайлър. През лятото на 1876 г. въпросния секретар на Американската легация заедно със журналиста Джанюариъс Макгахан и още няколко преводача успяха за около месец да обиколят десетки селища във въстаналите райони.Техните сведения промениха коренно отношението на някои европейски държави към Османската империя.

Осезаема е и ролята на протестантските мисионери по време на Руско-турската освободителна война.Те бяха ангажирани не само със задачата да информират европейската и американската общественост за драматичния сблъсък на Балканите,но и да опазят паството си от безумието на войната.

В следосвобожденската действителност протестантските мисионери продължават своята мисия,както с цел пропагандиране на евангелизма така и с налагането на други идеи засягащи различни сфери от обществено политическия,социално-икономическия и културен живот в страната.

Това те го правят както на страницата на седмичника “Зорница”, така и в новооткритите начални,гимназиални девически и мъжки гимназии.Някои от тези просветни учреждения като например началните и вечерните училища са взети за пример в новообразуващата се българска образователна система.Израз на досегашното развитие на протестантското движение в българските земи и новата обществено-политическа действителност кара някои представители на мисиите у нас да активизират своите становища за общественото развитие на страниците на списание “Зорница”.В писанията по страниците на този седмичник се публикуват становища,в които недвусмислено се заявява становището им,че големият брой партии, в българското политическо ежедневие не оказват ползотворна роля за общонародното благо.

От всичко казано до тук следва да заключим, че протестантството в българските земи навлиза първоначално плахо, но и достатъчно организирано. Затова свидетелстват както и бързото нарастване на мисионерските станции по българските земи,така и многосъздадените на много места протестантски училища.Присъствието на евангелистки мисионери в

българските земи се съвместява и с първото отпечатване на целия текст на Библията,с издаването на първото българско списание,с постепенното при внасяне на общоевропейски културни ценности в ежедневието на българина. Новосформиращата се българска интелигенция, макар че не винаги приема без предрасъдъци евангелските мисионери, успява именно благодарение на тях да се запознае до голяма степен с постиженията на европейската и световната наука, с напредъка на обществото и хуманитаристиката.

Преди много години в Лондон имах възможност да защитя дисертация за докторска степен, но отказах, защото от темата, която ми бе предложена, там се интересуват съвсем тесен кръг специалисти. По природа съм агитатор-пропагандист и исках да просвещавам моя народ върху българската история. Затова тогава реших, че няма смисъл да си губя времето с подобна дисертация, и се заех с една книга за българската история — обща книга за общ читател, продължих с биография на Васил Левски, която бе издадена през 1967 г. в Лондон, и стигнах естествено до Гоце Делчев. Сега именно в страната на Паисий Хилендарски имам възможност да защитя докторска дисертация върху книга, написана според моите разбирания.

Прибягнах до белетристичния стил, защото исках книгата ми да бъде привлекателна за много хора. Надявам се, че това няма да попречи и на онези, които не са свикнали академичен труд да започва с откъси от народни песни. Но биографията на Гоце беше написана не за дисертация, а за осведомение на моя народ. Когато пишех за Гоце, исках читателите не само да знаят датите на които той е роден и загинал. Исках те да плачат за него: за този прекрасен млад човек — жертва на империалиалистическия егоизъм! Когато пишех подробно целите на Великите сили, аз исках читателите не само да знаят какво съдържа член 23 на Берлинския договор. Исках те да проклинат Великите сили, да направят връзка между трагедията на Македония и трагедията на Виетнам, на Чили, на Северна Ирландия.

Но понеже публицистиката ефикасна, когато е документално вярна моята книга въпреки белетристичния стил е създадена с много строго съблюдаване на правилата на науката. Дори когато пиша прослава на Македония — като земя в която орлите бдят над гробовете на героите — това не е измислено. Аз съм ходила пеш от Крушево до Мечкин камен, където е загинал Питу Гули, и видях със собствените си очите да се вият орли над гроба му. Дори на онези места в книга, които читателите биха сметнали че има повече въображение, отколкото наука, те се лъжат. Почти всичко съм видяла със собствените си очи!

Из изказването при при присъждане на докторска степен в Института по история при БАН, 20 юни 1979 г.

Главните сведения за Паисий се извличат предимно от скромните данни, които той съобщава сам в своята „История". За съжаление, оригиналът на съчинението и досега не е намерен, поради което особена стойност имат главно преписите,:в които е запазен най-добре основният текст, като Първия Софрониев препис от 1765 г., намиращия се засега в неизвестност Жеравненски препис, Самоковския препис от 1771 г., Никифоровия (Рилски) препис от 1772 г. и др.

Преди повече от 70 години едно забележително откритие тласва напред паисиеведението — намерена бе черновата на Паисиевата история. Заслугата за това принадлежи на големия български учен проф. Йордан Иванов, който през декември 1906 г.се запознава с ръкописа, пазен в библиотеката на Зографския манастир, и въз- основа на задълбочен палеографски, езиков и текстологичен анализ доказва, че е писан от ръката на първия български възрожденец. Осем години по-късно той публикува текста на Зографската чернова, придружен с много съдържателна студия. Днес чрез този ръкопис науката разполага с най-обемистия и сигурен Паисиев текст. Само в него се намира важното съобщение за установяването на Паисий на Света гора през 1745 г.

Както е известно, на 20 януари 1761 г. в Сремски Карловци умира хилендарският архимандрит Герасим и с решение на манастирската управа Паисий е натоварен да прибере средствата и вещите му. Истинската подбуда за това далечно пътуване обаче е да се издирят нови извори за българското минало. В Карловачката патриаршеска библиотека се пази препоръчителното писмо, дадено на Паисий от хилендарското братство на 14 март 1761 г. Интересна е характеристиката на Паисий като за човек, проявяващ „вярност и усърдие".

Изключително ценен документ, свързан с това пътуване, е Карловачката разписка, с която на 21 май 1761 г. Паисий получава имуществото на покойния хилендарски архимандрит. Тя е запазила подписа на великия възрожденец. Документът е открит от сръбския учен Иларион Руварац и е публикуван от него с факсимиле на Паисиевия автограф в Ягичевия „Архив за славянска филология" през 1900 г. За съжаление днешното му местонахождение е неизвестно.

През 1976 г., по време на научно посещение в Хилендарския манастир, бяха открити два екземпляра от договор, сключен на 15 юли 1761 г. между Паисий като манастирски пълномощник и Захарий Димитриевич за отдаване под наем на една хилендарска къща в Карловци. Документите са скрепени с личните подписи на Паисий, на наемателя и на карловачкия митрополит Павел Ненадович. Много ценен елемент в договора е съвършено ясният восъчен отпечатък от личния печат на Паисий. Той е елипсовиден, украсен с 4 символични изображения и носи Паисиевите инициали - ППХ - „Паисий проигумен Хилендарски". Изображенията представляват три звезди, потир, кръст и феникс. Особен интерес буди изображението на феникса — символ на вечно обновление и възраждане от пепелта, който удивително подхожда на Паисиевото дело.

Най-късният известен днес документ, писан от ръката на Паисий, е едно кратко писмо от 12 август 1773 г., което се пази в архива на Хилендарския манастир и е публикувано през 1966 г. от проф. Xаралампийе Поленакович.

През 1974 г., проучвайки кондиката на Хилендар от XVIII в. (№ 525), имах сполуката да попадна на няколко кратки, но много важни бележки за Паисий Хилендарски. Това са вписвания за негови пътувания, главно из българските земи, за периода 1755-1773 г.: в Самоковската епархия (1755, 1760), в Сливен (1766), в Куч (1770) и Солун (1772). Най-голяма стойност има кратката записка на л. 74, която гласи: „Лето господне 1773. Приде отец Антим от Ампелино по смерти проигумена Паисиа и предаде нам готови аспри гроша и прочия вещи — 460". Тя окончателно решава въпроса кога и къде е починал първият български възрожденец. През XVIII в. Ампелино се е наричала старата южна част на Станимака, днешния Асеновград.

В бъдеще нови находки на документални свидетелства за Паисий Хилендарски могат да се очакват предимно от светогорските архиви.

БОЖИДАР РАЙКОВ

Христофор Тзавела – “Ние, македонците сме лицето на трагедията”

Аз съм човек от XVIII век, с тези думи ни посреща историкът и поет Христофор Тзавелла. „Живея изцяло в миналото и съпругата ми Елена най-много страда от това", признава „лютият македонец", който навремето не слизаше от медиите, а през последните години не излиза от кабинета си и трупа ли трупа..., вече 170 тома с македонско народно творчество.

Елена сервира чай в китайски порцелан, а от портретите по стените ни стрелкат огнените погледи на предците. За живота си 65-годишният Тзавелла може да разказва денонощия, защото той прилича повече на приказка от 1001 нощ.

- Г-н Тзавелла, има нещо съмнително в това, че през 60-те години сте се преселили от Канада в България?

Т: Тогава също ме подозираха, че съм американски, английски или скопски агент. Дойдох тук, за да пиша режисьорски сценарий за Илинденско-Преображенското въстание. След 3-годишен труд други хора предявиха претенции към моята работа и аз се оттеглих. Пожелах да напиша докторат, но ми отказаха, защото нямам историческо образование. Записах история и завърших с отличен. Като студент срещнах Елена и през 1970 г. се оженихме...

- А защо не се върнахте при сигурния живот зад океана?

Т: Ние бяхме 7 момчета, за пръв път го казвам, които навремето сме дали клетва и вървим по определена програма в името на Македония.

- Изпълнихте ли я?

Т: Отчасти. А за осигурения живот ще ви разкажа една любопитна история. В Торонто с мой братовчед имахме 2-етажно ресторантче. Като тръгнах за България, му казах: „Василе, да ми дадеш моя дял". Той почна да ме разубеждава, че един ден това щяло да струва пари, защото било в центъра на града, но аз не отстъпих. Отидохме в банката, изтеглихме моя дял от 14 000 долара и с тях пристигнах тук... Минаха доста години. Един ден Васил ми се обажда, за да ми съобщи, че ми идва на гости и ме пита какво искам да ми донесе. Аз му казах, че не искам нищо, но децата пожелаха видео. Започнах да се притеснявам, че ще го охарча, а той ми вика: Помниш ли онова ресторантче. Преди време, дойде един с дръпнати очи и ми предложи да го купи за 3, 5 милиона долара. Казах му, че и 5 да ми дава, няма да му го продам....Аз се върнах при живата история на моите предци. Тука разбрах, че всяка възрастна жена, облечена в черно, е една библиотека. От бабичка на бабичка анкетирах 17 000 души, преселили се от Македония и Беломорска Тракия. От тях записах хиляди песни, приказки, пословици и поговорки.

Как да забравя, отивам при 90-годишна баба в село Косинец. А тя на смъртен одър, оплакват я. Като разбра за какво съм дошъл, ме разпита кой съм, откъде съм, женен ли съм... А аз й викам: „Бабо Кате, дойдоо да ти бацам раката"-/да ти целувам ръката/. „Мене ми казаа люде, шо кога беше млада невеста и кога пееше и бирбилиите не пееха” - /и славеите не пееха/.

“Лелеее-ле Господи, сполай ти!”, промълви тя, обърна се към стената и рече на ангела си: “Ти ке почакаш, душата не ти я давам”. И така започна тази жена да реди песни, една след друга – половин ден. На следващия умря. Ето, това е душата на Македония. А моята победа е, че имам 334 000 поговорки, 26 хиляди песни и 12 хиляди приказки от Македония..... Спасиха ни сръбските войничета. След това взех списък на убитите и с него обиколих за помощи Канада и Америка. Само в Канада има към 100 000 македонци, които се делят на хора с гръцко, македонско и българско самосъзнание. Това са последствията от събитията на Балканите. Ние, македонците, сме лицето на трагедията.

- А какво наричате родина?

Т: Като се почне от Тимок и се върви все на юг. Но не е време за създаване на Санстефанска България. Вече има държава, която се казва Македония. Аз съм за Македония, жив или умрел....

- Винаги ли сте живели така?

Е: Отначало беше трудно. Не ми позволяваха да се оженя за чужденец, заплашваха ме в милицията, а него наричаха арабин. Бях бременна в 8-я месец, когато ни разрешиха да сключим брак.

Т: Пет години, до 1975 не ми даваха да работя. После попаднах в екипа на Людмила Живкова и започнах работа в институт към Комитета по култура. Елена също се присъедини.

- А от какво живеете?

Т: Свързах се със солунските евреи и ги представлявах в конкурса за халите и централна баня. Не стана нищо. Опитах да направя книгоиздателство - пак нищо. Но получих комисиони за консултации. Освен това като канадски гражданин имам право на пенсия по възраст и ми предстои пътуване, за да оформя документите, за да получавам по 1000 долара на месец. В Канада имам и две сестри, които не ме остават.

Е: Завършила съм филология. Откакто сме заедно, той все ходеше по експедиции, а аз разшифровах и следвах идеалите му. За Христо важи принципът на византийската дипломация: Когато човек е гладен, пита за вода. Той винаги вижда нещата 100 години напред. Аз не мога да променям съдбата си, повече се опиянявам от това да съм добра майка на трите ни деца. Най-голямата Макдонна е студентка в Солунския университет, София в Йонийския, а Александър е войник.

Т: Ако има Бог, аз не бих му казал: „Сполай ти, Господи, че останах жив . А "Краката ти целувам затова, че ми даде тези три деца, и естествено майка

им."

Е: Не се обиждам.

Т: Моята съдба се превърна в нейна съдба. А тя можеше да стане великолепен научен работник.

Е: И аз съм. ... Обичах всичко, което Христо мразеше. Като млада той все ми казваше, че красота не бива да се изтъква и не ми позволяваше да слагам червило. Аз обичам да излизам, да ходя на театър на кино, той може да седи зад бюрото по 16 часа. Той може да живее само от духовна храна, докато аз съм консуматор, фантазьор... Щастлива съм и ме е страх. С какво заслужих, всичко това ???

Откъс от интервю със семейство Тзавела, публикувано във вестник "Труд", на 26 февруари 1999 г., стр. 9.